ПРАВАТА ПАСТА включва едни от най-известните представители на пастата въобще, а именно –

  • Спагетите, които по правило са дълги, тънки и с кръгло сечение. Името им е множествено число на италианското spaghetto, което означава канап, връв. Обикновено се приготвят с доматен сос, в който има зехтин, риган, босилек, зелени чушки, лук и гъби, може и кайма и настъргано твърдо сирене, като „Пекорино Романо”, „Пармезан” или „Азиаго”.
  • Капели д’анжело (capelli d’angelo – ангелска коса) и капелини (capellini) са още по-тънки. На тях им отиват леки и деликатни сосове и могат да влязат в някоя супа, също като вермичели (vermicelli) – тънката паста, която у нас обичайно наричаме фиде.
  • Фетучините (fettuccine) са широки едва сантиметър лентички, които отиват на тежки сосове от сирене, домати или месо.
  • Талиателите (tagliatelle) са още по-тънки и изразяват майсторството на готвача, осмелил се да ги прави на ръка. Според легендата са изобретени в Италия през 1487 г. от надарен майстор готвач, който се вдъхновил от сватбената прическа на Лукреция д’Есте.

ДРЕБНАТА ПАСТА се предвожда от най-популярния си представител –

  • Кускуса – събрал безценния арабски принос към света на пастата като цяло.
  • Азбучната паста в супата пък е забавлявала не едно дете поколения наред.
  • Орзото (orzo) по големина и форма прилича на ечемичени или оризови зърна и освен с различни сосове е много вкусно и в ястия с месо.
  • Стелите (stelle) и стелините (stelline) са с форма на симпатични малки звездички.

ПАСТАТА С ПЛЪНКА формира друга голяма група, в която влизат:

  • Равиолите (ravioli) – два плоски блата паста с правоъгълна или кръгла форма, които са със съединени краища. В празното пространство между тях се поставя плънка от месо, сирене, спанак, картофи или тофу.
  • Тортелините (tortellini), които са по-голямата версия на равиолите и са с плънка от сирене или листни зеленчуци – например спанак.